излъскали

Речник на българския език

1. излъскали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

излъскали е производна форма на излъскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. излъскали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

излъскали е производна форма на излъскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. излъскали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

излъскали е производна форма на излъскам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. излъскали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

излъскали е производна форма на излъскам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).