излъскал

Речник на българския език

1. излъскал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излъскал е производна форма на излъскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. излъскал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излъскал е производна форма на излъскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. излъскал — мин. деят. св. прич. м. р.

излъскал е производна форма на излъскам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. излъскал — мин. деят. несв. прич. м. р.

излъскал е производна форма на излъскам (мин. деят. несв. прич. м. р.).