излочвал

Речник на българския език

1. излочвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излочвал е производна форма на излочвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. излочвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излочвал е производна форма на излочвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. излочвал — мин. деят. св. прич. м. р.

излочвал е производна форма на излочвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. излочвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

излочвал е производна форма на излочвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).