изломотило

Речник на българския език

1. изломотило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изломотило е производна форма на изломотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изломотило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изломотило е производна форма на изломотя (мин. деят. св. прич. ср. р.).