изломотил

Речник на българския език

1. изломотил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изломотил е производна форма на изломотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изломотил — мин. деят. св. прич. м. р.

изломотил е производна форма на изломотя (мин. деят. св. прич. м. р.).