изличавал си

Речник на българския език

1. изличавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изличавал си е производна форма на изличавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изличавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изличавал си е производна форма на изличавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изличавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изличавал си е производна форма на изличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).