излинявал

Речник на българския език

1. излинявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излинявал е производна форма на излинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. излинявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излинявал е производна форма на излинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. излинявал — мин. деят. св. прич. м. р.

излинявал е производна форма на излинявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. излинявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

излинявал е производна форма на излинявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).