излизал

Речник на българския език

1. излизал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излизал е производна форма на излизам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. излизал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излизал е производна форма на излизам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. излизал — мин. деят. св. прич. м. р.

излизал е производна форма на излизам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. излизал — мин. деят. несв. прич. м. р.

излизал е производна форма на излизам (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. излизал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излизал е производна форма на излижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. излизал — мин. деят. св. прич. м. р.

излизал е производна форма на излижа (мин. деят. св. прич. м. р.).