излелите

Речник на българския език

1. излелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

излелите е производна форма на излея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. излелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

излелите е производна форма на излея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).