излекувал

Речник на българския език

1. излекувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излекувал е производна форма на излекувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. излекувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излекувал е производна форма на излекувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. излекувал — мин. деят. св. прич. м. р.

излекувал е производна форма на излекувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. излекувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

излекувал е производна форма на излекувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).