излежавало

Речник на българския език

1. излежавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излежавало е производна форма на излежавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. излежавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излежавало е производна форма на излежавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. излежавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

излежавало е производна форма на излежавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. излежавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

излежавало е производна форма на излежавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).