изкярило

Речник на българския език

1. изкярило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкярило е производна форма на изкяря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкярило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкярило е производна форма на изкяря (мин. деят. св. прич. ср. р.).