изкъсвали

Речник на българския език

1. изкъсвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изкъсвали е производна форма на изкъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкъсвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изкъсвали е производна форма на изкъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изкъсвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изкъсвали е производна форма на изкъсвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изкъсвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изкъсвали е производна форма на изкъсвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).