изкъсвал

Речник на българския език

1. изкъсвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкъсвал е производна форма на изкъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкъсвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкъсвал е производна форма на изкъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкъсвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкъсвал е производна форма на изкъсвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изкъсвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкъсвал е производна форма на изкъсвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).