изкъсва

Речник на българския език

1. изкъсва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изкъсва е производна форма на изкъсвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изкъсва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изкъсва е производна форма на изкъсвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изкъсва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изкъсва е производна форма на изкъсвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).