изкъртил

Речник на българския език

1. изкъртил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкъртил е производна форма на изкъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкъртил — мин. деят. св. прич. м. р.

изкъртил е производна форма на изкъртя (мин. деят. св. прич. м. р.).