изкъртело

Речник на българския език

1. изкъртело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкъртело е производна форма на изкъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкъртело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкъртело е производна форма на изкъртя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).