изкъртела

Речник на българския език

1. изкъртела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкъртела е производна форма на изкъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкъртела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изкъртела е производна форма на изкъртя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).