изкърпил е

Речник на българския език

1. изкърпил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкърпил е е производна форма на изкърпя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкърпил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкърпил е е производна форма на изкърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).