изкърпило

Речник на българския език

1. изкърпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкърпило е производна форма на изкърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкърпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкърпило е производна форма на изкърпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).