изкърпил
1.
изкърпил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изкърпил
е производна форма
на изкърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изкърпил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изкърпил
е производна форма
на изкърпя (мин. деят. св. прич. м. р.).