изкърпело

Речник на българския език

1. изкърпело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкърпело е производна форма на изкърпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкърпело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкърпело е производна форма на изкърпя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).