изкърпела

Речник на българския език

1. изкърпела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкърпела е производна форма на изкърпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкърпела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изкърпела е производна форма на изкърпя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).