изкъркорела

Речник на българския език

1. изкъркорела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкъркорела е производна форма на изкъркоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкъркорела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изкъркорела е производна форма на изкъркоря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).