изкъпело

Речник на българския език

1. изкъпело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкъпело е производна форма на изкъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкъпело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкъпело е производна форма на изкъпя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).