изкъпал

Речник на българския език

1. изкъпал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкъпал е производна форма на изкъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкъпал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкъпал е производна форма на изкъпя (мин. деят. св. прич. м. р.).