изкълчило е

Речник на българския език

1. изкълчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкълчило е е производна форма на изкълча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкълчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкълчило е е производна форма на изкълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).