изкълчел

Речник на българския език

1. изкълчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкълчел е производна форма на изкълча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкълчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкълчел е производна форма на изкълча (мин. деят. несв. прич. м. р.).