изкълцвало

Речник на българския език

1. изкълцвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкълцвало е производна форма на изкълцвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкълцвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкълцвало е производна форма на изкълцвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкълцвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкълцвало е производна форма на изкълцвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изкълцвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкълцвало е производна форма на изкълцвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).