изкълвала

Речник на българския език

1. изкълвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкълвала е производна форма на изкълва (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкълвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изкълвала е производна форма на изкълва (мин. деят. св. прич. ж. р.).