изкушил е

Речник на българския език

1. изкушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкушил е е производна форма на изкуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкушил е е производна форма на изкуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).