изкушило

Речник на българския език

1. изкушило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкушило е производна форма на изкуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкушило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкушило е производна форма на изкуша (мин. деят. св. прич. ср. р.).