изкушили

Речник на българския език

1. изкушили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изкушили е производна форма на изкуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкушили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изкушили е производна форма на изкуша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).