изкушил

Речник на българския език

1. изкушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкушил е производна форма на изкуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкушил — мин. деят. св. прич. м. р.

изкушил е производна форма на изкуша (мин. деят. св. прич. м. р.).