изкушал

Речник на българския език

1. изкушал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкушал е производна форма на изкуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкушал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкушал е производна форма на изкуша (мин. деят. несв. прич. м. р.).