изкушавало

Речник на българския език

1. изкушавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкушавало е производна форма на изкушавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкушавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкушавало е производна форма на изкушавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкушавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкушавало е производна форма на изкушавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изкушавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкушавало е производна форма на изкушавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).