изкуцукала

Речник на българския език

1. изкуцукала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкуцукала е производна форма на изкуцукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкуцукала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкуцукала е производна форма на изкуцукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изкуцукала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изкуцукала е производна форма на изкуцукам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изкуцукала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изкуцукала е производна форма на изкуцукам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).