изкусурявал

Речник на българския език

1. изкусурявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкусурявал е производна форма на изкусурявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкусурявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкусурявал е производна форма на изкусурявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкусурявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкусурявал е производна форма на изкусурявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изкусурявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкусурявал е производна форма на изкусурявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).