изкусурил
1.
изкусурил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изкусурил
е производна форма
на изкусуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изкусурил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изкусурил
е производна форма
на изкусуря (мин. деят. св. прич. м. р.).