изкусурели

Речник на българския език

1. изкусурели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изкусурели е производна форма на изкусуря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкусурели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изкусурели е производна форма на изкусуря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).