изкупувал

Речник на българския език

1. изкупувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкупувал е производна форма на изкупувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкупувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкупувал е производна форма на изкупувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкупувал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкупувал е производна форма на изкупувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изкупувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкупувал е производна форма на изкупувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).