изкупила

Речник на българския език

1. изкупила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкупила е производна форма на изкупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкупила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изкупила е производна форма на изкупя (мин. деят. св. прич. ж. р.).