изкупил
1.
изкупил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изкупил
е производна форма
на изкупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изкупил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изкупил
е производна форма
на изкупя (мин. деят. св. прич. м. р.).