изкупил

Речник на българския език

1. изкупил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкупил е производна форма на изкупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкупил — мин. деят. св. прич. м. р.

изкупил е производна форма на изкупя (мин. деят. св. прич. м. р.).