изкупели

Речник на българския език

1. изкупели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изкупели е производна форма на изкупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкупели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изкупели е производна форма на изкупя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).