изкупела

Речник на българския език

1. изкупела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкупела е производна форма на изкупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкупела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изкупела е производна форма на изкупя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).