изкупел

Речник на българския език

1. изкупел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкупел е производна форма на изкупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкупел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкупел е производна форма на изкупя (мин. деят. несв. прич. м. р.).