изкукуригало

Речник на българския език

1. изкукуригало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкукуригало е производна форма на изкукуригам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкукуригало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкукуригало е производна форма на изкукуригам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкукуригало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкукуригало е производна форма на изкукуригам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изкукуригало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкукуригало е производна форма на изкукуригам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).