изкривило

Речник на българския език

1. изкривило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкривило е производна форма на изкривя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкривило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкривило е производна форма на изкривя (мин. деят. св. прич. ср. р.).