изкрещяло

Речник на българския език

1. изкрещяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкрещяло е производна форма на изкрещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкрещяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкрещяло е производна форма на изкрещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкрещяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкрещяло е производна форма на изкрещя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изкрещяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкрещяло е производна форма на изкрещя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).