изкрещявало

Речник на българския език

1. изкрещявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкрещявало е производна форма на изкрещявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкрещявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкрещявало е производна форма на изкрещявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкрещявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкрещявало е производна форма на изкрещявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изкрещявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкрещявало е производна форма на изкрещявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).